Ламарини
Днес направих първото си ПТП. Винаги съм таял една мислъл в себе си, че не може човек да кара кола в тази лудница 17 години и да не участва в ПТП. Рано или късно това май трябва да стане. Въпреки 3-те ракии, които изпих впоследствие, още не мога да се примиря с мисълта за станалото. Едно БМВ ме завъртя на почти 180 градуса, при ляв завой зелен светофар за мен и червен за него, на кръстовището на Цар Борис в Лагера. Последното, което си спомням, е че се опитах да дам газ за да може да ми закачи задницата, а не да ме удари на нивото на шофьорското място.
Това, с което не мога да се примиря, е че поради липса на свидетели нито мойта, нито другата теза е доказуема. Е по законите на Мърфи или некви други, в акта аз фигурирам като минал на червено 
Това разбира се съм оспорил в акта и съвеста ми е чиста на 1000% процента, ма к’во от това. Чувствам се гадно и само се благодаря на оня горе, че нямаше пешеходци наоколо.
Та внимавайте, аз уж винаги съм внимавал и не съм карал безразсъдно, но… и си носете новите дрехи, на мен новата ми шапката беше хвръкнала и после си я намерих на задната седалка. А на ламарините майната им…
