Виена, и какво не видях в този град
Вече седмица от както се върнахме от Виена, а аз все не мога да реша какво да споделя. Някак си не ми се ще да описвам забележителностите, за тях има доста изписано и със сигурност аз не мога да го направя по-добре. Така, че ще споделя какво от останалото ме впечатли.
Впечатли ме колко много неща от нашето ежедневие не видях във Виена. Още с пристигането може да се усети колко спокоен и чист е града. Спокойствието според мен се дължи на, това че там ги няма дребните ежедневни проблеми на един български град. Да започнем с първото впечатление - таксиметровия шофьор, който ни докара от летището беше с вратовръзка, никаква музика и никакво говорене, освен ако не го заговорите вие. Същото се повтори и в обратна посока. А първото нещо, което видях на летище София като се прибрахме е: спретната стюардеска с куфар, която се качваше на такси. В таксито бакшиш по потник пуши цигара и женичката трябваше да си сложи сама куфара в багажника… Колкото и да гледах не видях таксиметров шофьор във Виена, който да не е спретнат.
Уличното движение. Не видяхме задръстване по, което и да било време на деня. Има зелена вълна повечето големи булеварди.
Не видяхме паркирани по тротоарите коли както и спрели неправилно. Паяци също не се забелязват, макар да имаше знаци, че вдигат коли. Очевидно няма нарушители. Не можах да забележа минаващ на червено автомобил, колоездач или пешеходец. Всъшност за пешеходците излъгах има, но обикновено са чужденци. Колоездачите си имат алеи и си карат по тях, такова нещо да ти се завират пред бронят със слушалки в ушите няма. Никой от тях не кара по улицата. Пешеходците също не им ходят по алеите. Общо взето във Виена е по лесно да те згази колоездач ако му вървиш по алейката от колкото автомобил. Не видях мутра, която да е спряла “скромно джипче” демонстративно пред някое заведение или на друго непозволено място. Видях, че има много, ама много паркинги, подземни и много етажни надземни. Даже по улиците могат да се видят табелки с упътване до най-близкия паркинг, включително и електронни, показващи колко свободни места има в момента.
Чистотата. И за това може да се разказва доста. Във Виена няма препълнени, горели или горящи или дори отворени кофи за боклук. Кога ги изхвърлят не можах да видя или чуя. За разлика от София, където камионите от чистотата държат да бъдат забелязани и се мотаят, когато тръгваме за работа. Виенчани по мои наблюдения също много много пушат, дори повече от италианците. Но трудно може да забележите фасове по улиците, защото просто има безброй кошчета за боклук и хората ги ползват. Не можете да видите разни плакати, некролози и други дзвъцки залепени по всевъзможни места, няма.
Австрийците очевидно с имали проблем със собствениците на кучета и това си личи по специалните мерки, които са взели срещо безразборното сране и пикане по улици и паркове. Още първия ден забелязваме табелка, с много мило кученце. Жена ми първо реши, че е гробче на кученце 
После виждаме, че има и ценичка 36 Евро. Да това очаква всеки собственик на дрисльо, който не изчисти след него. Но за да няма недоразумения са поставили навсякъде кутии с найлонови пликове за горната цел. Отвързано куче по улицата няма. В метрото кучето задължително е вързано и с намордник. Няма “ама то не хапе, то е много миличко и знаеш как обича децата”, това е!
За какво друго, а да, за обществения транспорт разбира се. Ми автобуси, трамваи и метро. Благинка. Със карта е най-удобно и по-евтино. Купувате си и забравяте. Траспортът е редовен и наистина не се налага да се чака повече от 3-4 минути. Направо не ти трябва кола за града. Няма блъскане, щото няма за какво. Винаги има свободни места. Вратите навсякъде се отварят от пътниците. Хората отдавна са разбрали, че така е по икономично и по-рядко има повреди. Във всички превозни средства се съобщава коя е следващата спирка и с кой друг транспорт можете да направите връзка. По всички ескалатори се застава плътно вдясно за да има място за “изпреварващите”, хора които просто бързат и задминават другите. Чисто е както навсякъде другаде, няма графити, няма фасове и останали бутилчици айрян… Попътувахме и с влак до Зацбург. Същатата работа - удобен, чист и бърз влак. Дори не прави типичното “тутуф-тутуф” и съответното лашкане насам - натам го няма. А GPS-а показваше средна скорост над 100 км/ч.
Всичко това добавено към другите положителни емоции като забележителности, шницели почти А4, хубава бира, Сахер (или както те казват Захер) тортички, кафе, щрудел, бонбони и шоколади, Моцарт, Хайдн, Щраус, Пратер и много любезните австрийци, ме накара да се почувствам като бял човек за една седмица и отпочинал психически за дълго.
